Денят не е празник. Датата ще бъде обявена за такава чак през 1990г. с указ на Държавния съвет на НРБ, управляван от отиващата си Българска Комунистическа Партия.

Другата разлика между днешния ден и онзи преди 72 години ще забележите сами.

В ежедневника "Известия Советов депутатов трудящихся СССР", един от главните правителствени печатни органи на СССР, излиза статия за пиринския край. Журналистът И.Шевцов излага впечатленията си. Голяма част от информацията получава от областния секретар Борис Вапцаров, брат на поета Никола Вапцаров.

Основни акценти в статията:

В миналото Пиринския край е един от най-изостаналите региони в България с едва 15% земеделска площ. Населението се състои от българи, македонци, турци и цигани.

Турското владичесто свършва през 1912 година, но новият господар - българският цар, не се интересуваше много от македонците от Пирин. До 1944 г. фактически имаше две власти: една официална, царска, и друга неофициална, буржоазно-националистическа, начело с фашистите главорези-четници на Иван Михайлов. Население плащало два данъка: единия – на царя, другия – на горските бандити-националисти, които установили жесток терор. Царят не пречеше на дейността на буржоазните националисти. Той дори използваше четническите банди за потушаване на революционните въстания в северната и централната част на страната. А след това лицемерно разгласяваше за жестокостите им.

Работническите класи виждаха истинските си защитници в лицето на борците за народното дело, като македонските революционери-демократи Яне Сандански и Гоце Делчев, както и българските комунисти Димитър Благеов и Георги Димитров. Под тяхно ръководство народът се вдигна на борба срещу потисниците си. Ръка за ръка с българските си другари македонските комунисти работели в революционното дело, борели се в партизанските отряди за нов, справедлив живот за своя народ.

Разлог и Банско са центрове на партизанското движение в Пиринския край. В Разлог на централния площад се издига паметник на партизанина македонец Никола Паранунов. Но героичната история на борбата на народа срещу потисниците и завоевателите не живее само в паметниците. Тя живее в сърцата на патриотите, които неотдавна се присъединиха сами, на групи и цели семейства към партизанските отряди.